Блюстителска речь

 

Масонството в България от първата половина на миналия век е имало във всяка ложа служител, изпълняващ длъжността, която носела името „блюстител“. Идвайки от старославянския език, глаголът „блюдя“/“блюсти“ е означавал: „пазя“, „охранявам“, „спазвам“, „съблюдавам“. Далеч не случайно, в богословски коментари към някои старозаветни текстове се посочва, че Бог ни е отхвърлил, когато още в началото сме започнали да не съБЛЮДаваме неговите заповеди.

Сп. „Зидарски преглед“, кн. 22, юни 2019 г.

Ако днес ораторът следва да възприема себе си като институция, то това е пряко наследие от времето, когато блюстителят е следил за строгото спазване на масонските правила, на нравствените норми.

Следващата блюстителска реч е произнесена преди около 100 години – през 1924 г. Не е изключено някои братя да открият в нея един или друг симптом на нерегулярност. Други могат да доловят резонанс на собствени идеи или представи. Трети – със сигурност – ще изпитат тук-там затруднения в дешифрирането на послания, заключени в думите на един вече изживял времето си език. Четвърти могат да се изпълнят с въодушевление от лансирани вечни общочовешки ценности.

Във всички случаи изглежда полезно да се знае онова, което преди много години е било афиширано като масонски цели.

 

Илия Кожухаров, гл. редактор на сп. „Зидарски преглед“

 

 

Блюстителска речь

 

казана от бр∴ Ал. Андреевъ по случай посвҍщение в П∴ Р∴ „Сговоръ“

 

Драги новоприети братя,

Ние се чувствувате изморени от преживҍнитҍ силни чувства и желаете да останете въ осамотение, за да съберете разхвърленитҍ впечатления. Малко думи имамъ да ви кажа, за да допринеся и азъ за затвърдяване у васъ вҍрата въ доброто бѫдаще на човҍчеството.

Вамъ прави впечатление начинътъ на посвещението ви и церемониитҍ, които ви се наложиха. Символическото имъ значение ще проумеете следъ време по-добре и ще схванете действието на програмата, която цели да развие и усъвършенствува всичкитҍ ви способности.

Вам се каза: мълчи пред профани! дири истината! искай правдата! люби братята си! почитай законитҍ!

Защо това?

Сп. „Зидарски преглед“, 1924 г.

Когато си забранявашъ да говоришъ много, ще се вслушвашъ повече и ще разговаряшъ съ себе си; така ще се научишъ да мислишъ, защото идеитҍ зрҍят в мълчеливо размишление. Младъ зидарь изобщо трҍбва да се показва твърде въздържанъ и нека си забранява ревностьта да налага своитҍ мнения, съ желание да почуди околнитҍ. Зидарско е да слушаме всҍкиго съ благосклонность, без да изпѫкваме с нашия възгледъ, защото ние имаме да си образуваме свое лично мнение, и въ тая посока намъ е нуждно да чуеме, безъ най-малко пристрастие, застѫпниците на противнитҍ гледища.

Каза ви се: пази тайна! Зидарьтъ трҍбва да се въздържа от всҍко разгласяване, което би ощетило свободното зидарство или неговитҍ членове. Всички членове на ордена сѫ задължени с формаленъ договоръ за взаимность и иматъ единъ спрямо другъ задължения, които, за да бѫдат изпълнени, безъ друго е потрҍбно да се разпознаватъ посвҍтени отъ профани. Тия средства трҍбва да се пазятъ въ тайна. Има мҍрка и въ мълчанието, и само дисциплинираниятъ умъ ще съумҍе да говори и мълчи, защото той знае, че мисъльта е сила, която влияе на околнитҍ по потаенъ начинъ, без дори да бѫде изразявана устно или писмено.

Каза ви се: дири истината! Свободното зидарство не настоява, че е въ притежание на истината. То избҍгва догми и формули, защото зове всички свои членове да си изградятъ свои собствени убеждения. То посочва само на посвҍтения, какво изкуство да упражнява за отстранение на пречки и заблуждения въ пѫтя на правилно напѫтване на мисъльта. Всҍко отхвърляне изнапрежъ, a priori, всҍко изпреварване, всҍко пристрастие е противно на справедливостьта и правилното разсѫждение. Приятельтъ на истината не може да бѫде ограниченъ духъ, затворенъ въ тҍсния обрѫчъ на своя умственъ крѫгозоръ. Който има установени мисли и убеждения и държи да ги запази, като се страхува от измҍнение на налични убеждения, той не е човекъ за свҍтлината и напредъка, той си затваря очитҍ пред свҍтлината и държи да си остане профанъ. Свободното зидарство не спира в областьта на чистото умуване въ отвлечената область на мисъльта; то живҍе и страда в болкитҍ, които гнетятъ човҍчеството. И посвҍтениятъ зидарь не се дҍли от свҍта и не подражава на мистицитҍ, които съ равнодушие гледатъ на световнитҍ заблуди и несправедливостьта и мҍрятъ само да съзерцаватъ личноститҍ, дарувани за малцинството. Зидарьтъ има сърце, което се чувствува много докачено от всҍка неправда, на която даже той лично не е жертва; защото да нехаешъ предъ неправдата спрямо другитҍ, то значи да скѫсашъ връзката на задружния животъ, която свързва всичкитҍ членове на човҍшкия родъ; а да се откѫснешъ от цҍлото, съ което си сплътенъ, то е да се обречешъ на смърть. Обществото нҍма нужда отъ такива излишни елементи.

Свободното зидарство е вселенска дружба отъ честни люде, искренно предани на благото на всички. Тукъ то държи упорито правдата. Силата на нашето сдружение почива въ сплотеностьта на неговитҍ членове. Нашето единство съвсемъ не е последица отъ наложена дисциплина, а се поражда отъ обичьта, що чувствуваме ние посвҍтенитҍ единъ къмъ другъ; защото ние избҍгваме онова, което разединява духоветҍ, прощаваме слабоститҍ и недостатъцитҍ си единъ на другъ и въ взаимностьта ценимъ благотворното влияние и насърчение.

При днешната духовна обърканость, свободното зидарство, като културна сила, става все по-значително. Колкото по-грубо политическитҍ и социални противоречия цепятъ обществото, толкова по-спасително може да действува свободното зидарство, защото то буди онова дремещо чувство на общность, което се намира въ дълбочината на сърцата.

Единството на нашия духовенъ животъ, което лесно се разстройва отъ влиянието на модерната интелектуалность, тъй силно се подчертава отъ свободния зидарь чрез тройната символика на мѫдростьта, силата и хубостьта, като основен принцип на всҍко познание на свҍта и за всҍка нравствена оценка, че дирещиятъ духъ не може да се задоволи съ никакво друго разрешение.

Който умҍе да свърже наедно пъстритҍ преживҍвания на своето сѫществуване въ един твърдъ и хармониченъ редъ, той притежава въ всеки моментъ едно вѫтрешно чувство на сигурность и твърдость, което увеличава неговото щастие и намалява страданията му.

Изкуството на живота се състои въ това: да го развиемъ въ едно хармонично цҍло; така да формираме отдҍлнитҍ моменти, че последнитҍ да изпълватъ душата съ своята жизнена сила, да се представляватъ на възпоменанието като едно цҍло на надеждитҍ за бѫдащето като едно приготовление. Свободното зидар­ство е изкуство за образуване на хармониченъ човҍшки животъ, изкуство да се поставишъ въ право отношение спрямо другитҍ хора. Свободното зидарство е съучастие въ работата на всичкото добро, което става по свҍта, съучастие въ работата за борба противъ злото, отъ което страда човҍчеството.

Този съюзъ се стреми да изглади различията, които сѫ последствия от народностьта, съсловията и вҍроизповҍдането. То изисква отъ всички свои членове да почитатъ всички хора като братя, въпреки различията имъ по външно положение и вҍрско мнение, и да упражняватъ братска любовь – основния камъкъ на това старо братство.

Животътъ, особено сегашниятъ, съдържа толкова несправедливость, лъжа, отчаяние, щото достатъчно щастие би била само утехата, че си открилъ това общество на почтени и искрени хора, които ще изличатъ отчаянието отъ живота.

Добре дошли, драги братя, в нашитҍ редове. ◆

 

Разработено от Creative Design Ltd.