На 7 януари 1918 г. е инсталирана първата Велика ложа на България

 

На 7 януари 1918 г. е инсталирана¹ Великата ложа на България. Тя получава своята Светлина от Великата ложа на Франция. По тази причина Великата ложа на България и българското масонство до средата на 1940 г. принадлежат към франкофонското масонско пространство.

Датата 7 януари е избрана неслучайно.  По православния църковен календар тя  е религиозен и  народен празник – Ивановден, на който православната църква чества Св. Йоан Кръстител.  Църквата чества също така и рождения ден на Светеца,  обявен за 24 юни, познат у нас повече като друг народен празник – Еньовден. Той пък е свързан с лятното слънцестоене. Свободните зидари (франкмасононите)  по света са приели и почитат Св. Йоан Кръстител като свой покровител и духовен водител  и го празнуват на една от двете дати.

Българското масонство в периода до Втората световна война, респективно ВЛБ, е чествало своя патронен празник на първата от двете дати през годината, посветени от църквата  на Св. Йоан Кръстител – на Ивановден. Затова именно датата 7 януари 1918 г. е избрана за тържественото инсталиране на Великата ложа на България. Както и за други знакови  за българското масонство събития по това време. Така например на 7 януари 1914 г. е конституирана, първоначално като „зидарско огнище“, бъдещата, първа от Третото българско масонство, ложа „Заря“. На 7 януари 1927 г. е открит и осветен централният Масонски дом в центъра на столицата.

( За яснота ще добавим, че създадената през 1717 г. Велика ложа на Лондон, по-късно – Велика ложа на Англия, възприема за свой патрон Св. Йоан Кръстител. Оттук и световното масонство. Поради това именно на празника на Светеца, 24 юни, се е провела известната в историята основополагаща сбирка на четирите ложи, основателки на Великата ложа, в намиращата се в задния двор на катедралата „Св. Павел” кръчма „Гъската и скарата”. Затова на Еньовден (24 юни) днешното българско масонство, представено от Обединената велика ложа на България, чества своя патронен празник.)

Инсталирането на Великата ложа на България става възможно след като на 20, 23 и 27 ноември 1917 г. се извършва подготовка, инсталираната на  15/28 април 1914 г. ложа „Заря“, работеща под послушенството на Великата ложа на Франция, да се рои на две ложи – „Зора“ и „Светлина“. Те имат еднакъв по численост състав от братя и в трите масонски степени. След получено на 9 юни 1917 г. съгласие от Великата ложа на Франция, на 27 ноември 1917 г., в „Деня на победите“²,  на тържествено учредително занятие е провъзгласено създаването на Великата ложа на България.  Двете ложи получават официално своите имена, утвърдени са членския състав и ръководствата на всяка от тях.  В прочетената декларация са залегнали основните принципи при функционирането на ВЛБ, отправя се молба до „всички признати редовни тела в света от всички обреди да я признаят също така за редовно учредена, независима, върховна масонска власт в пределите на Царство България, като назначат свои гаранти за взаимно приятелство“. Приет е и кратък временен Устав на ВЛБ.

До изработването на свои специални устави, общи наредби и требници Великата символическа ложа на България ще се ръководи от документите на Великата ложа на Франция.

Избран е и първият Управителен съвет на ВЛБ в състав:

  • Велик майстор – Александър Протогеров
  • Велик първи надзирател – д-р Стоян Джубелиев
  • Велик втори надзирател – Тома Карайовов
  • Велик блюстител – Илия Пенев
  • Велик секретар – д-р Недко Семенов
  • Велик касиер и попечител – Йордан Ковачев
  • Велик архивар и проверител – проф. Александър Теодоров-Балан

 

Първото Общо събрание на ОВЛБ е проведено на 18 декември 1917 г.

Малко по-късно е приет и огласен девизът, специфичен за българското масонство,  „Любов – Истина-Труд“.

Тържественото настаняване на ръководствата на ложите „Заря“ и „Светлина“,  внасянето на Светлина в тях и във Великата ложа на България е извършено на 7 януари 1918 г.

С това се поставя началото на организираното масонство в България, известно в историята още като Трето българско масонство.

За отбелязване е, че първото си чуждестранно признание Великата ложа на България получава от Съюза на независимите свободно-зидарски организации на Германия.

Подробности за създаването на Третото българско масонство, за инсталирането на Великата ложа на България и нейното първо десетилетие, може да бъдат прочетени в юбилейната книжка 8-10  от 1927 г. на сп. „Зидарски преглед„. В нея е публикуван доклада на Великия секретар на ВЛБ Стоян Коледаров , посветен на 10 годишнината на ВЛБ. В рубриката „История“ на същия брой е поместен и градеж на Стоян Джубелиев, първомайстор на ложата, по повод настаняването на ложа „Сговор“ (25 май 1919 г.).

В навечерието на присъединяването на България към т. нар. Троен съюз на 1 март 1941 г., когато става ясно, че предстои приемане на „Закон за защита на нацията“, по силата на който ще бъдат забранени всички политически партии и редица „тайни и международни организации“, Великата ложа на България предприема изпреварващ ход, като се саморазпуска на 25.07.1940 г. По този начин тя се опитва да съхрани своя човешки и финансов капитал за по-добри времена. По отношение на недвижимото имущество и финансови средства, опитът е неуспешни.

Същевременно между приемането на закона и предприемането на реални действия за неговото приложение минава повече от година, което позволява архивите да бъдат предадени за съхранение в България, включително на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, изпратени в чужбина или унищожени. Матковите книги на ВЛБ и досега не са открити. Друг е въпросът доколко са и търсени след възобновяване на масонството у нас през 1992 г.

През близо 21 годишното си съществуване, Великата ложа на България е ръководена от четирима Велики майстори:

 

Първата ложа от Третото българско масонство е „Заря“. Неин първомайстор е д-р Христо Стойчев. Първоначално на 7 януари 1914 г. 10 братя създават  „масонско огнище“ , което на 19 същия месец  бива провъзгласено като временна ложа с име „Заря“, която търси застъпничество от Великата ложа на Франция. На 2 март 1914 г. „Заря“ е учредена като редовна ложа № 463 в лоното на Великата ложа на Франция. На 15/28 април 1914 г. е извършено тържественото й настаняване в София.  Светлината е внесена от Великата ложа на Франция.

Година след създаването на ложа „Заря“ българското масонство прави знаменателна крачка за разширяване на своето духовно влияние сред обществото. По подобие на  сродни организации в европейски държави с традиции в масонството у нас бива създаден Възпитателния институт „Заря“.   Неговият Устав е одобрен 28 април 1915 г. За пръв председател на управителния съвет на Възпитателния институт „Заря“ е избран проф. Александър Теодоров-Балан.

ВИ „Заря“ е учреден с цел да работи открито сред обществеността като пропагандира масонството, популяризира нравствените норми на свободното зидарство сред българското гражданство. Целите на института са да съдейства за възпитанието на „честни, родолюбиви, благовъзпитани, справедливи, търпеливи и пр. български граждани”. След учредяването на Великата ложа на България на 27.11.1917 г. и нейното тържествено инсталиране на 7.01.1918 г. ВИ „Заря“ преминава под нейно ръководство.

Както вече стана дума, ложа „Заря“, в състав от около 100 души, се рои на две ложи „Зора“ №1 и „Светлина“ №2 с приблизително равен членски състав. Тези две ложи основават на 27 ноември 1917 г. Великата ложа на България.

Третата поред софийска ложа „Сговор“ е инсталирана на 25 май 1919 г. След това биват инсталирани последователно ложите извън София: Слънце (Пловдив) (25 май 1921 г.), Дунавска звезда (Русе) (18 юни 1922 г.), Черноморски приятели (Варна) (1923 г.), Македония (Кюстендил) (1927 г.), Правда (Плевен) (1927 г.), Кабиле (Ямбол) (1928 г.), „Св. Климент Охридски“ (Бургас) (1929 г.), „Св. Иван Рилски“, (Дупница) (1931 г.).

На 20 октомври 1921 г. със заповед №5225 Министерство на просветата одобрява Устава на Великата ложа на България, с което тя получава законното право на съществуване като организация, която с нищо не противоречи на принципите на българската конституция.

До своето закриване Великата ложа на България е имала общо 11 ложи, от които 8 в провинцията.

 

В началото на 1918 г. новооснованата Велика ложа на България е наброявала около 100 души. Между 1921 г. и 1940 г. в нея са членували средно годишно около 410 активни членове (без заличените и починали). Максималният си членски състав Великата ложа на България достига през 1934 г . – 491 братя.

За внимателната кадрова политика на ВЛБ при подбора на своите членове видният познавач на българското масонство и гарант на Великата ложа на България пред Великата ложа на Франция, Алберт Лантоан, пише през 1928 г.:

В ложите е представен елитът на обществото – лекари, професори, писатели, адвокати, директори на администрации, високостоящи граждани, офицери, духовни лица. Няма повече от 600 членове за цяла България”.

Димитър Ведър в книгата си „Свободното зидарство“ (София,1938 г.) обобщава: Масоните са „най-отбраната общност в българското общество“.

 

 

ВИ „Заря“ е официалният издател на публичните списания, които ВЛБ създава за разпространение на масонското слово и философия сред българското общество:

Мироглед“, редактирано от Васил Узунов (1922-1923 г.);

Полет“, редактирано от Димитър Мишев, проф. Александър Теодоров-Балан и Рувим Маркъм (1923-1925 г.)

Заря“, редактирано от Васил Узунов (1929 – 1932 г.)

 

Към тях може да се добави и редактираното от Димитър Мишев списание „Свободно мнение“ (1913 -1915 г.)., което някои изследователи определят като предтеча на открития за обществото периодичен масонски печат.

 

Освен тези издания, Великата ложа на България издава и две масонски  списания, предназначени за разпространение сред членовете на ВЛБ.

 

„Свободен зидар“ (1922 -1924 г.) с главен редактор Стилян Кутинчев;

„Зидарски преглед“ (1924-1940 г.) под редакцията на д-р Христо Иванов.

Безспорните върхови постижения в издателската дейност на ВЛБ са списанията „Зидарски преглед“ и „Полет“.

С подкрепата на Великата ложа на България през 1922 г. е създадено и издателство „Акация“. Издателството фокусира творческите си усилия и дейност в популяризиране на натурфилософска литература, в разпространяване на хуманни и демократични идеи. Трайна диря в дейността му оставя  проф. Асен Златаров, който ръководи редакцията „Натурфилософско четиво“. Издателството е сочено също като „духовен оазис на интелигенцията“.

 

 

В тежките следвоенни години на стопанска разруха, българското масонство, Великата ложа на България, успява да закупи терен и построи в центъра на София своя централен „Зидарски дом“ (ул. „Георги С. Раковски“ № 100). Той е открит през 1926 г., а официалното му освещаване е станало също на Ивановден – 7 януари 1927 г.

 

 

  1. За разликата между „учредяване“ и „масонско инсталиране“, цитираме  мнението  на проф. Клаус Хорнефер:„При създаването на нова масонска ложа трябва да се прави разлика между действителното основаване (учредяване) – един чисто правен акт, и масонското инсталиране – внасянето на Светлина. Последното е действие, което трябва да се извърши от Великия майстор на регулярна велика ложа или негов представител, според традиционните правила. Едва тогава новата ложа добива характера на регулярност. Старият израз за това е ‘редовна и пълноценна’.“
  2.  Ден на победите, т. нар. малък Гергьовден – 27 ноември, когато българската армия удържа решаваща победа в боевете при Сливница по време на Сръбско-българската война от 1885 г. Съществува до 1920 г. Отменен е след трагичния за България завършек на Първата световна война.

 

 

Разработено от Creative Design Ltd.