Скъпи и обичани братя,
След градежа си за младежкото масонство, в който разказах за пристроечните масонски структури, насочени към младежи, естествено продължение е да разкажа и за дамите и техните сестрински организации, вдъхновени и повлияни от масонството. Наскоро, към темата ме подтикнаха размисли, свързани с факта, че именно дама е първият избран стипендиант на „Сговор 92“ и нашата прекрасна инициатива – стипендията „Александър Теодоров – Балан“. Мислех много за възможностите както стипендиантките, така и жените и дъщерите на масоните да имат достъп не само до някои социални активности на братството, но и да бъдат пълноправни членове на собствени организации, вдъхновени от масонството и неговите идеали. В този градеж ще се опитам да представя световния опит в тази сфера.
На първо място е важно да отдадем уважението си на т. нар. „сестри“, тоест житейските спътнички на братята-масони, които са от безкрайна важност както за битието ни, така и за осигуряване на необходимата подкрепа за пътят и работата ни на Великия градеж. Самият термин „сестри“ ги поставя още по-близо до задругата, като показва равното им положение спрямо братята. Друг е въпросът до колко този термин е правилен. Старият велик майстор на ОВЛБ Григорий Вазов определя „дамите“ като по-правилен термин за назоваване спътниците на братята. Така е прието и в англоезичния свят – „Mason’s lady“ – дама, е използваният термин и обръщение. Въпреки огромното им и безспорно значение за всички нас, в този градеж няма да разглеждам тяхната роля като спътници на братята, а ще представя евентуални възможности по които те, със своя собствен труд и заслуги да участват в сестрински организации.
Предмет на този градеж в никакъв случай не са и така наречените „женско масонство“ и „ко-масонство“ и няма за цел да разглежда дамите като потенциални членове на масонски ложи. Повечето от организациите, които ще представя са отворени за масони и техни жени-родственици, тоест са смесени, но има и няколко, които са специално отредени за жени.
Най-известните международни сестрински ордени, повлияни от масонството, без да претендират да са такова са следните:
- Орден на източната звезда (Order of the Eastern Star)
На първо място по големина, популярност и разпознаваемост по света е международният „Орден на източната звезда“ (Order of the Eastern Star) – смесена организация, в която могат да членуват мъже-майстори масони и техните близки родственички (съпруги, майки, сестри и дъщери). Орденът води началото си в Мисисипи, САЩ от 1850 година, като е признат за пристроечна структура от Великите ложи на различните щати през 1873 година. Към момента Източна звезда има над 10 000 шапитъра и над 500 000 членове в общо над 20 държави, включително в нашата съседка Румъния. Интересно е да се посочи, че въпреки първоначалната идея за общество на масони и техните близки жени, организацията вече приема и жени, без родствени връзки в масонството, стига да са преминали през някоя от приетите девически организации (Дъщерите на Йов или Момичетата на дъгата). Орденът базира ритуалите си на Библейски притчи, но въпреки това е отворена за хора от всички вероизповедания. Символът им е пет-лъчева звезда. Петте лъча представляват човекът – глава, две ръце и два крака, като в средата се намира олтарът с отворена Библия. Олтарът символизира светлината като основа за човека. Уроците на ордена са въплатени в библейски героини: Адах (дъщерята на Йефтай от Книга на съдиите), символизираща урока за почит и послушание към Господ, Рут – урока за честта и справедливостта, Естер – урока за лоялността към семейство и приятели, Марта – урока за вярата и Електа (избраната жена от Второто послание на Йоан) – урока за благотворителността и грижите. Орденът е известен с голямата си благотворителна дейност, като част от инициативите са в областта на медицинските проучвания (за Болест на Алцхаймер, диабет и астма в детска възраст), както и в подпомагането на младежи, чрез стипендиантски програми за студенти в областта на Теологията и Религиозната музика.
- Орденът на белия олтар на Йерусалим (Order of the White Shrine of Jerusalem)
Орденът на белия олтар също води началото си от XIX век, като първата сбирка се е провела през 1894 година в Илинойс, САЩ. Ритуалите и традициите на Ордена са изцяло базирани на раждането, живота и смъртта на Исус Христос. Белият цвят е основен, като символизира чистотата в живота на Исус. Орденът, също като Източна звезда е смесен, като мъже-майстори и техни жени-родственици могат да се присъединят. Изискване е кандидатите да бъдат вярващи християни, приемащи Исус за спасител на света. Степента на която се работи е само една, като инициацията превежда кандидата през житейския път на Исус от раждането до смъртта му. Дейностите са в три насоки: Духовна, Братска и Благотворителна, като и трите са базирани на радостта и ценностите предавани от Новия завет. Интересно е да се отбележи, че въпреки, че членството е ограничено до масони и техни жени-родственици, организацията е насочена към външния свят, като разпространява ученията на Исус и бенефициенти на благотворителния й фонд са както членове, така и нуждаещи се извън Ордена.
- Орденът на Амаранта (Order of the Amaranth)
Още самото име, произлизащо от Древна Гърция означава и описва неувяхващото (безсмъртно) цвете, познато в българския език като Щир или Куча лобода, носи огромен смисъл и символизъм. Легендите в гръцката митология го описват като вълшебно и лекуващо както телесни, така и душевни рани, а само хора с чиста душа могат да го открият. Орденът на Амаранта има древен произход, като исторически е базиран на шведския орден от 1653 година, създаден от кралица Кристина. Като съвременен Орден, той е възроден през 1873 година и до момента, въпреки, че е отворен и за мъже-майстори масони, той е матриархален, като всяка ложа, наречена кралски двор (court) е воден от Кралска майка (Royal Matron). Степента на инициация е една, но във всеки двор съществуват редица сановнически позиции, наподобяващи истински кралски двор. Идеалите на Ордена са Истина, Вяра, Мъдрост и Благотворителност, а членовете се наричат „Почетни дами (Honored Lady)“ и „Рицари (Sir Knight)“.
- Орденът на тъкачките (Order of Weavers)
Много интересна организация е нидерландският Орден на тъкачките, създаден след Втората световна война от жени на свободни зидари. Те били подкрепяни от мъжете си в интереса си към свободното зидарство и имали желание за създаване на собствена организация. Считали обаче каменоделските инструменти за твърде груби и мъжки, и вместо това базирали своя ритуал на тъкаческите инструменти. Организациите им вместо ложи се наричат колежи, а степените отново са три и са символично повлияни от тези в свободното зидарство, като разбира се, алегоричните истории са различни. Те носят имената: Предачка, Тъкачка и Дизайнерка (също известна като Създателка бел. авт.). Членовете са само жени, като в момента организацията е разпространена главно в Нидерландия, като функционират и колежи във Франция. Интересно е да се посочи, че също като при свободните зидари съществува и отцепническа нерегулярна организация, наричаща се Орден на свободните тъкачки.
Организации за девойки
Подобно на младежките организации, описани в предишен мой градеж, от масонството произлизат и няколко организации, насочени към момичетата и девойките. Двете най-многобройни и разпространени по света са – Международният орден на дъщерите на Йов (International Order of Job’s Daughters) и Международният девически орден на дъгата (International Order of Rainbow for Girls).
- Международният орден на дъщерите на Йов (International Order of Job’s Daughters)
Дъщерите на Йов водят началото си от Небраска, САЩ през 1920 година, като в момента функционират в 31 щата, както и в Канада, Филипините и Бразилия. Орденът работи под управлението на масонството като пристроечна организация, а срещите на девойките се извършват в местните масонски храмове. Приемат се девойки от 10 до 20 годишна възраст, като няма изискване за родственост с масон, нито изискване за принадлежност към определена религия или култура. Единственото условие е вяра във Върховно същество, без значение как го наричат.
Също като младежките организации, основната цел е възпитанието на девойките в основни житейски морални принципи като патриотизъм и уважение към възрастните.
При навършване на 18 годишна възраст, девойките добиват правото да се включат в ордените Източна звезда или Амарант, тъй като скоро след това – при навършване на 20 годишна възраст, или ако се омъжат преди това, те губят правото си да заемат позиции в девическата организация, въпреки, че остават свързани с нея и се насърчава продължаване на дейността им в благотворителните инициативи на Ордена. Основната благотворителна кауза на Ордена на международно ниво е Фондът за деца с увреден слух (Hearing Impaired Kids Endowment (HIKE) Fund), който закупува слухови апарати за деца, но различните структури на местно ниво имат и други филантропски инициативи.
- Международният девически орден на дъгата (International Order of Rainbow for Girls)
Орденът на дъгата е създаден през 1922 година в Оклахома, САЩ като девическа алтернатива на младежкия Орден Дьо Моле. В основните си цели и структура, той е много сходен с Дъщерите на Йов. Отново в нея членуват девойки от 10-20 годишна възраст, без изискване за родство със свободен зидар или принадлежност към дадена религия. Организацията винаги е работила под патронажа на масонството, като и до момента в Борда на съветниците (възрастни, съблюдаващи дейността на девойките) задължително са включени поне двама Майстори масони, както и две дами от Ордена на източната звезда.
Ценностите на които орденът учи, са онагледени в цветовете на дъгата: червеното е любовта във всичките и форми, оранжевото представя значението на религията и нейните уроци за любов и прошка, жълтото е природата, зеленото е безсмъртието на душата и осъзнаването, че смъртта е част от живота, синьото е верността и честността, тъмно синьото символизира гражданския дълг, а лилавото – службата към останалите, която свързва всички цветове заедно.
Силен символизъм намираме и в самите сановнически позиции, като ложите се водят от Достойна/почтена съветничка и нейните три основни сановнички – Добродетелност, Надежда и Вяра.
Орденът функционира в 46 щати, както и в редица държави по целия свят, включително и в нашата съседка Румъния.
Виждате, скъпи братя, че по света съществуват много възможности за жените търсещи светлина да я получат, без да се приемат като масони. Вярвам, че бъдещето на българското масонство също ще включва възможност за организирана дейност на наши сестри и така ще постигнем ново ниво на развитие и обществено уважение към нашата прекрасна вековна институция.
Брат Кристиан Либих
ложа „Сговор 92“
За автора:
Кристиан Либих е български и британски парамедик, с опит в бърза помощ в България и Англия. Дългогодишен активен доброволец на Суверенния малтийски орден за раздаване на топла храна за бежанци и хора в нужда. Награден с бронзов медал „pro Merito Melitensi“ от посланика на ордена в България. Участник в медицински доброволчески мисии в Африка, Централна Америка и Индия. Доброволец-строителен работник за изграждане на домове за социално-слаби семейства в Костинброд, към световната организация „Подслон за човечеството“ (Habitat for Humanity). Доброволец и инструктор по първа помощ в Доброволното формирование за справяне с бедствия и аварии към Столична община. Участник в спасителните и възстановителните дейности след наводненията в Аспарухово и Мизия.
По време на епидемията от Covid-19 работи като доброволец в Спешното отделение на УМБАЛ „Александровска“.